неделя, 12 октомври 2008 г.

Здравейте, приятели!

Позволявам си да ви наричам приятели, защото съм сигурен, че ще станем такива. създадох този блог поради няколко причини. Първо, смятам че блогърството е важен и полезен начин на комуникация. Когато преди две години Юлиан Попов ми разказа за това, не бях чувал нищо, не бях влизал в блог и нямах нито един приятел с блог, но...Сега далеч не е така...Спазвайки максимата, че вместо да седнеш пред листа и да мислиш какво да напишеш трябва първо да имаш какво да кажеш, а после да сядаш пред листа, аз най-после намерих в себе си смелостта да си направя блог. Пак с помощта на Юлиан, така че за мен той е алфата и омегата ми на начинаещ блогър, благодаря ти, приятелю! Обещавам да спазвам съветите ти, любезно публикувани на твоя блог и да пиша редовно, ще се старая.Такааа, поставихме началото. Като всяко начало и то беше много трудно, но отсега нататък е Пътя, а както казва Толкин, когато веднъж стъпиш на него, той сам те води напред...

2 коментара:

Александър Кръстев каза...

Ами.. добре дошли. Време беше и някой от професионалистите да започне да пише блог за книги. Внимавайте да се се превърне в прекалено рекламна медия, защото на блогочетящите това не им е особено присърце. Иначе бързо ще се уверите колко е приятно да се пише блог за книги.

Поздрави,
Александър Кръстев
Създател на "Аз чета"

Tsetsa Kirilova каза...

Гледах репотажа по Нова Тв и наистина се радвам , че читателския интерес все още не е замрял.Всичкия този интернет промива мозъците на днешните деца и аз самата познавам малцина , които като мен се ззанимават с писане...но все пак се убеждавам , че писането в Бългаия може да бъде само за удоволствие.Дано това се промени...