Върнах се!

Отново съм в блогсферата!!! Обещавам да пиша редовно!

13 октомври

Сетих се, че не съм обяснил защо кръстих блога си КНИГОТВОР, звучи странно, нали? Може би се досещате, че съм фен на Властелина на пръстените и Толкин? Идеята за това име ми хрумна благодарение на изключителния превод на Любомир Николов. Думите, които той буквално измисля, създават уникалното звучене на книгата на български. Ломидол, Мраколес, Равноскал, Джуджетвор...От там ми дойде идеята за КНИГОТВОР.
Надявам се, че ви харесва.

Програмно

Ето някои от нещата, които ще се опитам да направя тук и сега. Една от основните ми цели ще бъде да ви информирам за всички най-нови неща, по които работя. В момента подготвяме за печат една прекрасна книга от млад и неизвестен български автор - казва се Мартин Ралчевски, а романа "Безкрайна нощ". Наистина ви завиждам, че тепърва ще я четете! Очаквайте я около 25 октомври!Когато получих ръкописа и го прочетох, бях потресен - от идеята, реализацията, дълбочината и таланта на Мартин. Това беше един от най-добрите ръкописи, които съм чел през годините - оригинален, завършен и смазващ. Със сигурност българската литературна сцена ще има нов силен и ярък глас. А авторът е готов и с продължението на романа.След като тази година се появи името на Захари Карабашлиев с романа "18% сиво", книгите на Михаил Вешим и Иво Сиромахов бяха едни от купуваните, четени и обсъждани в България, след успехите на Алек Попов, Георги Господинов,Теодора Димова, Богдан Русев, Емил Андреев, Елена Алексиева, Алексанър Секулов, мисля че най-после българската литература започва да завоюва загубените си през годините позиции в библиотеките, сърцата и умовете на българите. И гарантира бъдещето си.Ще се опитам да ви представям новите имена на българската проза, така както ги виждам аз, както ги чувствам и разбирам. Ще ви държа в течение за новите неща, за проблемите на книгоиздаването, на книгата въобще, на писателите, преводачите и всички останали в този бранш. Много години нямаше място където да се говори за това. В медиите винаги ежедневните проблеми, мутрите, мафията, цените, политиката изместваха говоренето за култура, литература и духовност. Надявам се че това време отмина, че с възможностите на съвремените комуникации ще се появят много гласове, които да се чуят - вече има сайтовете на Словото, Литернет, блоговете за книги и четене, аз също ще се опитам да дам своя принос. Ще споделям, ще агитирам, ще ангажирам, ще пропагандирам и ще убеждавам всеки, който влезе в този блог и прочете постингите в значението и бъдещето на литературата и духовността в България. Ще се опитам.

Здравейте, приятели!

Позволявам си да ви наричам приятели, защото съм сигурен, че ще станем такива. създадох този блог поради няколко причини. Първо, смятам че блогърството е важен и полезен начин на комуникация. Когато преди две години Юлиан Попов ми разказа за това, не бях чувал нищо, не бях влизал в блог и нямах нито един приятел с блог, но...Сега далеч не е така...Спазвайки максимата, че вместо да седнеш пред листа и да мислиш какво да напишеш трябва първо да имаш какво да кажеш, а после да сядаш пред листа, аз най-после намерих в себе си смелостта да си направя блог. Пак с помощта на Юлиан, така че за мен той е алфата и омегата ми на начинаещ блогър, благодаря ти, приятелю! Обещавам да спазвам съветите ти, любезно публикувани на твоя блог и да пиша редовно, ще се старая.Такааа, поставихме началото. Като всяко начало и то беше много трудно, но отсега нататък е Пътя, а както казва Толкин, когато веднъж стъпиш на него, той сам те води напред...